Оспорваните български парламентарни избори бяха успешно проведени, но бяха белязани от проблеми в медиите, както и от същественото предимство на управляващата партия, отбелязаха международните наблюдатели
София, 5 април 2021 – Българските парламентарни избори бяха оспорвани и ръководени ефикасно, въпреки трудните обстоятелства породени от пандемията от КОВИД-19 и основните права и свободи бяха зачетени. Въпреки това, широкоразпространеното използване на държавни ресурси даде на управляващата партия съществено предимство, а липсата на разнообразно редакторско отразяване в медиите породи притеснения, заявиха международните наблюдатели в становището си от днес.
Съвместната наблюдателна мисия на Бюрото за демократични институции и човешки права на ОССЕ (СДИПЧ), Парламентарната асамблея на ОССЕ (ПА ОССЕ), както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) стигнаха до заключението, че правната рамка осигурява достатъчно стабилна основа за провеждането на демократични избори, въпреки това ключови дългогодишни препоръки за привеждане на изборното законодателство в съответствие с международните стандарти и добри практики остават неизпълнени. Наблюдателите отбелязаха, че най-новите промени в изборното законодателство, които включват и използването на машинно гласуване, бяха приети без значителни консултации със заинтересованите страни.
„В тези избори станахме свидетели на силна конкуренция между различните партии, които имаха възможността свободно да достигат до електората,“ заяви Артур Герасимов, специалният координатор и ръководител на краткосрочните наблюдатели на ОССЕ. „Въпреки това, остават притеснения по отношение на медийната среда. В частност, като цяло липсва разнообразие в отразяването, както и аналитично отразяване, които са крайно важни за възможността на избирателите да направят информиран избор.“
Практическата липса на разследващи и аналитични репортажи, както и политически агитационни материали представени като новини, ограничиха възможността на избирателите да направят информиран избор. Въпреки законовото задължение за безпристрастност и обективност на обществените медии, обществената телевизия предостави ограничено отразяване на политическите партии, но в същото време подробно отрази дейностите на високопоставените лица на държавна служба. Натискът върху разследващите журналисти, както и липсата на задълбочено разследване на нападения срещу журналисти, допринесе за автоцензура.
Управляващата партия получи съществено отразяване във връзка с държавни инвестиции свързани с пандемията от КОВИД-19, както и с инфраструктурни проекти, започнали по време на предизборната кампания. Международните наблюдатели с тревога отбелязаха широкоразпространените опити за купуване на гласове, наблюдавани основно сред икономически и социално уязвимите общности.
„Дългосрочните наблюдатели, както и много други наблюдатели , информираха делегацията за наблюдение от ПА ОССЕ за дългогодишни проблеми, сред които са опитите за купуване на гласове, „контролираният“ вот, както и опитите за упражняване на натиск върху избирателите, наблюдавани основно сред икономически и социално уязвимите общности,“ каза Алфред Хеер, Ръководител на делегацията на ПАСЕ. „Делегацията на ПАСЕ очаква от съответните български институции провеждане на задълбочени разследвания свързани с подобни сериозни нарушения, както и своевременно информиране за резултатите. Това трябва да се случи преди следващите национални избори, насрочени за по-късно тази година, с оглед възстановяване доверието в демократичния изборен процес.“ Асамблеята, в рамките на мониторинговата й процедура, както и Венецианската комисия, остават в готовност да сътрудничат на България с оглед подобряване на правната рамка, както и на изборните практики.
Над 6.7 милиона избиратели бяха регистрирани за вчерашните парламентарни избори. Справянето с пандемията от КОВИД-19 бе в центъра на предизборната кампания, която бе фокусирана основно върху личности, а не върху платформи. На моменти, тонът по време на кампанията бе конфликтен, което включваше и случаи на изказвания подклаждащи омраза срещу ромските общности.
В самия изборен ден, избирателният процес изглеждаше прозрачен и машинното гласуване бе проведено по ефикасен начин, въпреки че неуместното позициониране на машините и проблеми с процедурите не винаги гарантираха тайната на вота. Големият брой избиратели в секциите, както и пред тях, допринесе за струпване на хора на някои места.
„Решението на българските власти да проведат изборите въпреки предизвикателствата породени от КОВИД-19 и усилията им за осигуряване на всеобхватен процес и междувременно осигуряване на безопасността на избирателите и изборната администрация, са много похвални. Поздравявам страната за решителността да направи възможен този основен аспект на демокрацията, въпреки множеството препятствия породени от пандемията,“ каза Паскал Ализар, ръководител на делегацията от ПА ОССЕ. „Един важен въпрос, по който бих искал да изразя притеснение е свързан с факта, че въпреки цялостното ниво на доверие на избирателите в изборните списъци, в отсъствието на мерки ограничаващи възможността за добавяне в списъците в деня на изборите е много притеснителен.“
Общественото разочарование, както и политическата поляризация доминираха месеците преди изборите, които се проведоха след продължителни улични протести в атмосфера белязана с обвинения в корупция, незачитане принципите на върховенството на закона, както и уронване на демокрацията.
„Липсата на доверие в политиците, както и в обществените институции като цяло, се прояви все по-ясно по време на предизборната кампания,“ каза Корийн Йонкер, ръководител на ограничената мисия за наблюдение на изборите към СДИПЧ. „Общественото доверие представлява туптящото сърце на демокрацията. Едно отговорно правителство, активно гражданско общество, както и независими свободни медии, са ключови за изграждането на доверие, не само по отношение на отделните политици, но и на цялата система.“
В международната мисия за наблюдение на парламентарните избори в България участваха общо 92 наблюдатели от 32 страни, което включва 27 експерти и дългосрочни наблюдатели на СДИПЧ, 44 парламентаристи и служители от ПА ОССЕ, както и 21 от ПАСЕ.
За допълнителна информация, моля, обърнете се към:
Катя Андруш, СДИПЧ +48 609 522 266 или на katya.andrusz@odihr.pl
Анжелика Ижанишчева, ПА ОССЕ: +45 60 10 80 30 или на anzhelika.ivanishcheva@oscepa.dk
Чемавон Чабазян, ПАСЕ: +33 6 50 68 76 55 или Chemavon.CHAHBAZIAN@coe.int